На ушите на древноегипетска мумия, съхранявана днес в Италия, ясно се виждат следите от две обеци. Воините в Египет и Гърция носели обеци като знак за храброст. В древен Рим обеци са носели само и единствено робите. 

С течение на времето отношението към този аксесоар се променило. Богатите дами започнали да носят обеци  от благородни метали, богато обсипани със скъпоценни камъни, като по този начин демонстрирали висок социален статус. Формите на обеците били различни, но като цяло се смятало, че колко по-големи са те, толкова по-високо в социалната йерархия се намира притежателката им. Стигнало се дори до там количеството злато, което можело да се носи на ушите, да бъде определено със закон в древен Рим.

Обеците са най-старата форма за постигане на промяна на тялото.

В началото на 13-ти век, църквата забранява на хората да променят тялото, което им е дадено от Бога, по какъвто и да било начин и носенето на обеците се преустановява за известно време. Само най-низшите кръгове на обществото като пиратите и крадците не спазили забрана и продължили да носят украшенията.

Имало е времена, когато обеците са били по-популярни сред мъжете, отколкото сред жените - Юлий Цезар, Шекспир и сър Франсис Дрейк са носели с удоволствие този аксесоар.

Отхвърляни, забранявани, почитани през годините, в наши дни обеците се радват на популярност отново и са отлично допълнение към визията на всяка дама.